Ако се случи да Ви (по)пита някой устно или пиcмено как отиват работите с Вас във Влашко и как трябва да работим или как се работи в Българско (който и където и да бъде) — из Влашко (или) из Българско, — (към) тогава да бъдете строго внимателни. Ако рече някой: „Аз искам да работя в Българско, но трябва да имам по какво да ме вярват“, (то) на това ще му отговориш: „Ако си човек за работа, кажи си името и отде си, па си иди в Българско.
Всички в Apple работеха много упорито последните две години и половина. И през това време бях временен изпълнителен директор. Имам друга работа в Pixar като изпълнителен директор, която обичам. Надявам се, че след две години и половина сме успели да докажем на нашите акционери в Pixar, че може би можем да премахнем временния изпълнителен директор. Аз няма да променя своите задължения към Pixar или Apple, но се радвам да обявя, че премахвам от титлата временен.“
Редовният доход на турското царство, според фарлея, напълно се състои от 180 милиона фиорина¹ на годината. От тая сума султанът зема деветата част, т. е. двайсет милиона, а с останалото не излазя се никак на край. 150 милиона поглъщат процентите на държавният дълг заедно с годишната сума за амортизация (погасението); така щото от сичките други държавни разходи не остава нищо, и то решително нищо. По тая причина Портата постоянно прави нови займове, а дълговете растат със страшни размери. За двайсет години, т. е. от 1854 до 1874 г.
В навечерието на новата 2009-а година неочаквано ми се обади.
Беше си вкъщи в Пало Алто, сам със сестра си — писателката Мона
Симпсън. Жена му и трите им деца били на ски, но той не се чувствал
добре, за да отиде с тях. Беше във философско настроение и говорихме
повече от час. Разказа ми как още като дванайсетгодишен решил да
конструира честотомер.
Д е а р и Б е к и р, 5 ю л и я
Аз би желал да бъдете барем една минута в тая гробница на българските млади сили, за да видите какви мъки и страдания теглят заточените и хвърлените в безчовечните зверилници ваши братя страдалци. Ето толкова време вече става, откакто тие втори и трети път са се молили на везиринът да се омилостиви и да заповяда да се се пуснат под поръчители, а и досега няма никакъв отговор или ако и да има, то тукашният кюрд (пашата) не дава и да се продума за тяхното пущание. "Нека изпукат до един", говори тоя звяр и думите му сякаш че имат пророческа и чудотворна сила: нещастните от ден на ден линеят и умират систематически. Само двама души. Христов и Маринов, ще да се пуснат тие дни от затворът, и то за голям хатър на тукашният ерменски владика, до когото плевенската община беше изпроводила едно прошение и го молеше да посредствува за тяхното пущание. Тие са преместени засега из един затвор в други. Владиката е един добър и милостив човек; аз го благодаря публично за неговите христенски добрини - да навещава затворените в темница. Добро би било да се отнесат и другите ваши общини с прошения до тоя добродетелен старец; аз вярвам, че той ще може да земе нещастните под поръчителство....
Рекламната кампания "Вземи Mac" стартира през 2006 г. и бързо стана една от най-харесваните и обичани телевизионни реклами кампании в съвременната корпоративна история. Комедиантът Джон Хогман играе ролята на PC, а актьорът Джъстин Лонг е в ролята на Mac човека. И двамата стоят на бял фон. Рекламата обикновено се върти около история, в която PC героят е скучен, бавен, нещастен, докато Mac героят е усмихнат, весел и в добро настроение. Рекламите са 30-секундни и винаги участват злодеят (PC) и героят (Mac).
В една от първите реклами (Ангел/Дявол) Mac героят дава на PC iPhoto книга. Появяват се Ангел и Дявол (Ангелът е в бял костюм, Дяволът в червен). Ангелът окуражава PC да направи комплимент на Mac, докато Дяволът кара PC да скъса книгата. Метафората е ясна. Аз съм Mac / Аз съм PC може да бъде озаглавена и "Аз съм добрият / Аз съм лошият"....
По-надолу казвате, е ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем под друг, по-як господар. И тогава всичко щяло да бъде късно. На това Ви отговорихме, че не трябва да бързаме. Защото от 8 месеца време сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и не се облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско, (тъй като) всичко тяхно до сега (е) било все лъжа. Па и опитът ни още показва, че бързата работа излиза ялова. А страхът, че може да ни завлече по-як господар, е май неуместен, защото е страх, (който съществува) от много години у нас, та нека потърпим още малко време...
Воините приличат на дърводелците. Дърводелецът точи своите сечива със собствените си ръце и подрежда в дърводелското сандъче всевъзможни инструменти. Той получава указания от своя майстор, дяла с теслата греди и колони, прави рафтове и ниши, измерва точно и показва своето майсторство, като изпипва всеки детайл. Ако работи по този начин, той може да стане майстор....
Професорът по психология доктор К.Андърс Ериксън е изследвал много успешни атлети като Майкъл Джордан, както и хора с огромни постижения в други сфери на живота - шахматисти, голф играчи, доктори, дори играчи на дартс, и открил, че върховните изпълнители усъвъшенстват своите умения чрез обмислена практика. С други думи, те не просто правят едно и също нещо и отново и отново, надявайки се да станат по добри. Те си поставят определени цени, търсят мнението на другите и постоянно се стремят към подобрение. От изследването на Ериксън научихме, че върховните изпълнители практикуват определени умения отново и отново, много години...
Изразът да стъпчеш меча означава да изпревариш инициативата на противника и има важно значение в бойното поле.
Първо, в голямо сражение противникът произвежда залп с лъковете и мускетите срещу твоите войски, след което преминава в атака. За теб ще бъде трудно да го контраатакуваш успешно, ако през това време войниците ти опъват лъковете и зареждат мускетите. Необходимо е да се хвърлиш в атака, докато още не е стихнал неприятелски огън. Ако атакуваш стремително, противникът няма да успее да презареди лъковете и мускетите си. Във всички случаи е необходимо да реагираш незабавно на действията на противника, като стъпчеш атаката му и след това го победиш...
