Ако се случи да Ви (по)пита някой устно или пиcмено как отиват работите с Вас във Влашко и как трябва да работим или как се работи в Българско (който и където и да бъде) — из Влашко (или) из Българско, — (към) тогава да бъдете строго внимателни. Ако рече някой: „Аз искам да работя в Българско, но трябва да имам по какво да ме вярват“, (то) на това ще му отговориш: „Ако си човек за работа, кажи си името и отде си, па си иди в Българско. 

Всички в Apple работеха много упорито последните две години и половина. И през това време бях временен изпълнителен директор. Имам друга работа в Pixar като изпълнителен директор, която обичам. Надявам се, че след две години и половина сме успели да докажем на нашите акционери в Pixar, че може би можем да премахнем временния изпълнителен директор. Аз няма да променя своите задължения към Pixar или Apple, но се радвам да обявя, че премахвам от титлата временен.“

В навечерието на новата 2009-а година неочаквано ми се обади.
Беше си вкъщи в Пало Алто, сам със сестра си — писателката Мона
Симпсън. Жена му и трите им деца били на ски, но той не се чувствал
добре, за да отиде с тях. Беше във философско настроение и говорихме
повече от час. Разказа ми как още като дванайсетгодишен решил да
конструира честотомер.

По-надолу казвате, е ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем под друг, по-як господар. И тогава всичко щяло да бъде късно. На това Ви отговорихме, че не трябва да бързаме. Защото от 8 месеца време сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и не се облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско, (тъй като) всичко тяхно до сега (е) било все лъжа. Па и опитът ни още показва, че бързата работа излиза ялова. А страхът, че може да ни завлече по-як господар, е май неуместен, защото е страх, (който съществува) от много години у нас, та нека потърпим още малко време...

Рекламната кампания "Вземи Mac" стартира през 2006 г. и бързо стана една от най-харесваните и обичани телевизионни реклами кампании в съвременната корпоративна история. Комедиантът Джон Хогман играе ролята на PC, а актьорът Джъстин Лонг е в ролята на Mac човека. И двамата стоят на бял фон. Рекламата обикновено се върти около история, в която PC героят е скучен, бавен, нещастен, докато Mac героят е усмихнат, весел и в добро настроение. Рекламите са 30-секундни и винаги участват злодеят (PC) и героят (Mac).
   В една от първите реклами (Ангел/Дявол) Mac героят дава на PC iPhoto книга. Появяват се Ангел и Дявол (Ангелът е в бял костюм, Дяволът в червен). Ангелът окуражава PC да направи комплимент на Mac, докато Дяволът кара PC да скъса книгата. Метафората е ясна. Аз съм Mac / Аз съм PC може да бъде озаглавена и "Аз съм добрият / Аз съм лошият"....

Професорът по психология доктор К.Андърс Ериксън е изследвал много успешни атлети като Майкъл Джордан, както и хора с огромни постижения в други сфери на живота - шахматисти, голф играчи, доктори, дори играчи на дартс, и открил, че върховните изпълнители усъвъшенстват своите умения чрез обмислена практика. С други думи, те не просто правят едно и също нещо и отново и отново, надявайки се да станат по добри. Те си поставят определени цени, търсят мнението на другите и постоянно се стремят към подобрение. От изследването на Ериксън научихме, че върховните изпълнители практикуват определени умения отново и отново, много години...

Изразът да стъпчеш меча означава да изпревариш инициативата на противника и има важно значение в бойното поле.
   Първо, в голямо сражение противникът произвежда залп с лъковете и мускетите срещу твоите войски, след което преминава в атака. За теб ще бъде трудно да го контраатакуваш успешно, ако през това време войниците ти опъват лъковете и зареждат мускетите. Необходимо е да се хвърлиш в атака, докато още не е стихнал неприятелски огън. Ако атакуваш стремително, противникът няма да успее да презареди лъковете и мускетите си. Във всички случаи е необходимо да реагираш незабавно на действията на противника, като стъпчеш атаката му и след това го победиш...

Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява, каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни (книжа), които разпратих по ония места, заедно беше отреден да ги обикаля. Как ще му дам пълномощно, като кого  где срещне от работниците, казва им: "Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да внисам нему пари. Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари, а да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на едни верен човек и с мене заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов!" Същото и Анастас (Хинов) казва в писмото си. Как ще му дам пълномощно, когато с неговите безумия и лудории т(урското) правителство не дава по ония места да премине вече странник. И освен това, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората, а вече и пред съучастниците! Как да го вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра, разпечатвал е веднъж комитетските писма, които му бях дал да носи на местните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение...

След като си овладял Пътя на бойното изкуство в моята школа, трябва да предадеш уменията си на други. Необходимо е да тренираш упорито и да превърнеш бойното изкуство в част от себе си. Така гласи устната традиция.
   Това което писах-по горе, представлява обобщено изложение на Пътя на меча в моята школа. За да хванеш меча и побеждаваш по Пътя на бойното изкуство, е необходимо да направиш следното; изучи Пътя на меча; упражнявай тялото си за гъвкавост, а реакциите си - за бързина; овладей ритъма на схватката; почуствай меча като част от самия себе си и действай с него естествено; движи тялото и краката си свободно и в хармония със своя дух...

Мястото, което н[егово] в[еличество] султанът на турците беше подарил на Екзархията за построяването на едно висше бълагрско училище, и досега още не е преминало във владението на последнята. Причината на това били някои си малки чиновници, които искали твърде големи бакшиши за подаръкът...